Изневярата...
Все по-често се сблъсквам с изказването, че е нормално да си изневерявате, стига другия да не разбира за това...
За нещастие това твърдение има две лица...
1. Вече са ви изневерявали и вие изпитвате болка.
2. Когато ви изневерят, е възможно да отречете вашето вярване.
Няма нищо по-болезнено от това да ви предадат, да ви наранят избирайки друг човек било то и за една вечер...
Дисквалифицирането ви като партньор, усещането, че не сте достатъчно добър, гневът, от предателството са само нюанси на картината...и за ума и сърцето тези обяснения не вършат работа...
Естествено можете да отречете моите виждания...
Вие имате правото да живеете живота си както прецените...в отворена или моногамна връзка...
Мъжете и жените имат различни причини за изневерите си...
Хората са различни, някои така са устроени, за други това е абсурдно...
Интересно ми е само едно...защо е важно другия да не разбира ако Вие сте това, което сте и сте отговорен по отношение на вашите действия?
Изневярата в много висок процент води до огромна болка...Болката е психическа и телесна...тя връхлита със светкавична сила и уврежда отношенията в двойката. Има случаи когато възстановяването на връзката е невъзможно. Години могат да бъдат нужни на индивида, за да възвърне доверието си...
Ако в живота ви в момента сте поставени пред тази дилема, за да разберете другия едно от най-лесните упражнения е да си представяте, че сте на мястото на половинката си...
Ако сте изневерили /партньора ви е запознат с това/ и се опитвате да останете заедно...моя е съвет е колкото и да не искате да говорите за това да се опитате да разберете, че вашия човек има необходимостта да знае защо сте предпочели друг/а. Извинението не е да кажете "Съжалявам"...
Извинението на първо място трябва да съдържа думата "Извинявай...че те нараних/теб те боли и аз виждам това/, причиних ти болка /страдам, че ти го причиних/... говорете искрено...и слушайте...въпросите, които ви се задават...
Този разговор е труден, но ако се проведе в дълбочина повече няма да бъдете питани...
Ако ви задават въпроси все още, значи сте бягали от отговорите и вашия човек не е намерил спокойствието си. Дайте му го...бихте спечелили само от това.
Ако за вас не е от значение информацията за другия тя може да е силно необходима...бъдете един отбор. Човек се учи цял живот.
Бъдете отговорни в своите взаймоотношения. Уважавайте партньора си и неговия свят...
Ако не сте щастливи някъде винаги можете да си тръгнете и не е нужно да обещавате отношения, които не можете да дадете...
Споделям с вас интересна лекция, от Хелън Фишър, на тема : "Защо Обичаме и защо изневеряваме?'
За нещастие това твърдение има две лица...
1. Вече са ви изневерявали и вие изпитвате болка.
2. Когато ви изневерят, е възможно да отречете вашето вярване.
Няма нищо по-болезнено от това да ви предадат, да ви наранят избирайки друг човек било то и за една вечер...
Дисквалифицирането ви като партньор, усещането, че не сте достатъчно добър, гневът, от предателството са само нюанси на картината...и за ума и сърцето тези обяснения не вършат работа...
Естествено можете да отречете моите виждания...
Вие имате правото да живеете живота си както прецените...в отворена или моногамна връзка...
Мъжете и жените имат различни причини за изневерите си...
Хората са различни, някои така са устроени, за други това е абсурдно...
Интересно ми е само едно...защо е важно другия да не разбира ако Вие сте това, което сте и сте отговорен по отношение на вашите действия?
Изневярата в много висок процент води до огромна болка...Болката е психическа и телесна...тя връхлита със светкавична сила и уврежда отношенията в двойката. Има случаи когато възстановяването на връзката е невъзможно. Години могат да бъдат нужни на индивида, за да възвърне доверието си...
Ако в живота ви в момента сте поставени пред тази дилема, за да разберете другия едно от най-лесните упражнения е да си представяте, че сте на мястото на половинката си...
Ако сте изневерили /партньора ви е запознат с това/ и се опитвате да останете заедно...моя е съвет е колкото и да не искате да говорите за това да се опитате да разберете, че вашия човек има необходимостта да знае защо сте предпочели друг/а. Извинението не е да кажете "Съжалявам"...
Извинението на първо място трябва да съдържа думата "Извинявай...че те нараних/теб те боли и аз виждам това/, причиних ти болка /страдам, че ти го причиних/... говорете искрено...и слушайте...въпросите, които ви се задават...
Този разговор е труден, но ако се проведе в дълбочина повече няма да бъдете питани...
Ако ви задават въпроси все още, значи сте бягали от отговорите и вашия човек не е намерил спокойствието си. Дайте му го...бихте спечелили само от това.
Ако за вас не е от значение информацията за другия тя може да е силно необходима...бъдете един отбор. Човек се учи цял живот.
Бъдете отговорни в своите взаймоотношения. Уважавайте партньора си и неговия свят...
Ако не сте щастливи някъде винаги можете да си тръгнете и не е нужно да обещавате отношения, които не можете да дадете...
Споделям с вас интересна лекция, от Хелън Фишър, на тема : "Защо Обичаме и защо изневеряваме?'
Коментари