Мускулна дисморфия или Бигорексия
Какво представлява мускулната
дисморфия?
Мускулната дисморфия е психично разстройство, което често е наричано бигорексия/bigorexia/, противоположност на анорексията/ anorexia nevrosa/. Хората, които страдат от МД са обсебени от идеята, че телата им са прекалено малки и недоразвити. Дори в случаите, когато изглеждат прекрасно и притежават значително количество мускулна маса определят постигнатите резултати като недостатъчни.
Според учените мозъкът не може да прецени реалната форма и граници на тялото и интерпретира информацията по грешен начин. Хората, страдащи от МД виждат и определят себе си като крехки, малки, което преживяват изключително болезнено. В усилията и желанието си да “поправят” “малкото” си тяло тренират ежедневно, правят продължителни тренировки, използват големи тежести и прибягват до употреба на стероидни хормони. Диетата им е изключително строга- тялото трябва да изглежда релефно, изчистено и едро целогодишно, което се поддържа изключително трудно и от професионалистите в тази област.
При кого се среща бигорексията?
Засяга и двата пола, по-често мъжете/ от юношеството до зряла възраст/. Проявлението й се съчетава с биологията на двата пола, културната предразположеност, етническите стереотипи, вярвания и очаквания на обществото- мъжете трябва да бъдат силни и здрави. От дреността за тях е характерно да се борят, бранят и пазят дома, семейството и територията си. Иделната жена е слаба, грациозна /съвременно виждане/. Влияние оказва и стереотипът за красота сред половете, налаган от медиите. Почти всеки индивид с бигорексия страда и от депресия.
В почти всички случаи хората с мускулна дисморфия изобщо не са малки на размери. Много от тях имат добре развита мускулатура, а някои дори се качват на състезателния подиум. Естествено не всеки състезател има МД и не бива да се спекулира с информацията.
Лечение:
Въпреки,че признават рисковете, които крие поведението и начинът им на живот хората с бигорексия, заявяват че не желаят да променят навиците си. Загубата на мускулна маса за тях е неприемлива и често отказват консултации и влизане в терапия, защото смятат че нямат проблем. За близките и приятелите им е изключително трудно да разговарят на същата тема. В повечето случаи МД е съчетана с депресия, която роднините им използват, за да внесат идеята за консултация със специалист. Много добре се вписва когнитивно-поведенческата терапия в съчетание с консултация и при психиатър. Търсят се няколко мнения, изслушват се препоръките им и се избира възможно най-добрия вариант, които в повечето случаи е комбиниран.
Мускулната дисморфия е психично разстройство, което често е наричано бигорексия/bigorexia/, противоположност на анорексията/ anorexia nevrosa/. Хората, които страдат от МД са обсебени от идеята, че телата им са прекалено малки и недоразвити. Дори в случаите, когато изглеждат прекрасно и притежават значително количество мускулна маса определят постигнатите резултати като недостатъчни.
 |
| Момичетата са по-здрави от мен. |
Според учените мозъкът не може да прецени реалната форма и граници на тялото и интерпретира информацията по грешен начин. Хората, страдащи от МД виждат и определят себе си като крехки, малки, което преживяват изключително болезнено. В усилията и желанието си да “поправят” “малкото” си тяло тренират ежедневно, правят продължителни тренировки, използват големи тежести и прибягват до употреба на стероидни хормони. Диетата им е изключително строга- тялото трябва да изглежда релефно, изчистено и едро целогодишно, което се поддържа изключително трудно и от професионалистите в тази област.
При кого се среща бигорексията?
Засяга и двата пола, по-често мъжете/ от юношеството до зряла възраст/. Проявлението й се съчетава с биологията на двата пола, културната предразположеност, етническите стереотипи, вярвания и очаквания на обществото- мъжете трябва да бъдат силни и здрави. От дреността за тях е характерно да се борят, бранят и пазят дома, семейството и територията си. Иделната жена е слаба, грациозна /съвременно виждане/. Влияние оказва и стереотипът за красота сред половете, налаган от медиите. Почти всеки индивид с бигорексия страда и от депресия.
Предупредителните
признаци за мускулна дисморфия могат
да включват:
- Изкривена представа за себе
си /тялото не е развито, слабо е/;
 |
| Нищо не се случва... |
- Критичност към визията /нищо не е постигнато/;
-Ограничени социални контакти, отсъствие от работа; отмяна на социални ангажименти или направени планове;
- Тренировки на всяка цена /
контузии/;
-Изключително строг хранителен режим за
продължителен и неограничен период;
- Употреба на стероидни хормони;
- Пластична хирургия,
- Опити за самоубийство;
Последствията:
-Липса на постижения в останалите сфери: училище или в кариерата / зависи в каква сфера търси реализация/;
-Липса на приятелства, на топли или романтични отношения;
-Притеснения относно външността, как другите я възприемат и критикуват;-Влошаване на здравословното състояние, поради невъзможност на тялото да се възстанови, задълбочаване на контузии и употреба на забранени субстанции;
Ще ми се смеят, че нямам прогрес.
В почти всички случаи хората с мускулна дисморфия изобщо не са малки на размери. Много от тях имат добре развита мускулатура, а някои дори се качват на състезателния подиум. Естествено не всеки състезател има МД и не бива да се спекулира с информацията.
Лечение:
Въпреки,че признават рисковете, които крие поведението и начинът им на живот хората с бигорексия, заявяват че не желаят да променят навиците си. Загубата на мускулна маса за тях е неприемлива и често отказват консултации и влизане в терапия, защото смятат че нямат проблем. За близките и приятелите им е изключително трудно да разговарят на същата тема. В повечето случаи МД е съчетана с депресия, която роднините им използват, за да внесат идеята за консултация със специалист. Много добре се вписва когнитивно-поведенческата терапия в съчетание с консултация и при психиатър. Търсят се няколко мнения, изслушват се препоръките им и се избира възможно най-добрия вариант, които в повечето случаи е комбиниран.
Коментари